Балканкан. Какво да си кривим душата. Да си го кажем направо - супер готин филм и нещо наистина различно от полуострова. По последното малко послъгах. Имаше моменти, които ми напомниха на “Черна котка, бял котарак”, обаче без циганията. Имаше си и клиширани моменти. Ама си имаше и готина балканска атмосфера на омраза и неразбиране. Лошо няма. Монтажа беше правен от човек с тикове на ръцете или нещо подобно, но ми хареса. Забързан когато трябва, муден никога. Режисьорът се беше опитал да направи атмосферата по-странна с наклонена камера. Малко не му се получи. Иначе имаше попадения през целия филм. Имаше много уникални персонажи, особено българския лекар или групата хървати, които се избиха малко измислено, но готино. Представянето на Белград със статичните хора и самите сцени там доста ми харесаха. Изобщо много добро представяне на западните Балкани, та се чудя тук докога ще ни замазват очите с Иван Ничев и компания, като изключвам “Откраднати очи” като филм от Анкара.

          Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.
          С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество - България.
          Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода “Германия” в Русчук през 1867.
          И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:

Да живее България!
Да живее Франц Йосиф!
Да живее граф Андраши!
Да живее християнска Европа!

Х. Б о т й о в