от Нийл Геймън

Този ден летящите чинии се приземиха. Стотици, златисти,
безшумни, спускащи се от небето като огромни снежинки.
И хората от Земята стояха и гледаха как се спускат.
Чакаха с пресъхнали уста да разберат какво ще излезе отвътре.
И никой не знаеше дали ще сме тук и утре.
Но ти не им обърна внимание, защото…

Този ден, денят, в който дойдоха летящите чинии, по някакво съвпадение
беше денят, в който гробовете пуснаха мъртвите,
и зомбитата си пробиха път през меката земя,
и изригнаха, поеха с тромава походка и тъп поглед, като машини,
и тръгнаха към нас, живите, и ние се разпищяхме и побегнахме.
Но ти и на това не обърна внимание, защото…

В деня на летящите чинии, който беше и денят на зомбитата, беше и
Рагнарок, и телевизионните екрани ни показаха
кораб, построен от нокти на мъртъвци, змия, вълк
всичките по-големи, отколкото побира съзнанието
и операторът не успя
да се отдръпне достатъчно и тогава Боговете излязоха.
Но ти не ги видя, защото…

В деня на чиниите-зомбитата-битката на боговете настана потоп
и всички бидохме погълнати от джинове и духове,
които ни предлагаха желания и чудеса, и вечности,
и чар, и мъдрост, и истински смели сърца, и гърнета със злато,
докато великани и пчели убийци вилнееха по земята.
Но ти изобщо не разбра, защото…

Този ден беше денят на летящите чинии, денят на зомбитата,
денят на Рагнарок и на феите,
денят, в който дойдоха жестоки виелици
и снегове, и градовете се превърнаха в кристал,
денят, в който растителността измря,
пластмасите се разтопиха, денят, в който
компютрите се обърнаха срещу нас, а екраните им ни казваха,
че трябва да им се подчиним, денят, в който
ангели, поркани и залитащи, излязоха от баровете
и всички камбани в Лондон зазвъняха, денят, в който
животните ни проговориха на асирийски, денят на Йети,
денят на плющящите мантии и
денят на Машината на времето.
Но ти не забеляза нищо, защото
си стоеше в стаята и не правеше нищо, даже не четеше всъщност,
и само се взираше в телефона и се
чудеше дали ще ти се обадя.

Пет седмици.
Четиринадесет изпита.
Една прокъсана книжка.
Един студент.

It’s over. Не мога да повярвам, че най-накрая и това свърши. Изненади имаше в няколко дисциплини (История на българското кино и История на руската литература), на които ми писаха петици без никакво обяснение защо, но ще го преживея. Трите четворки бяха заслужени, смятайки доста нередовното ми явяване на някои лекции и упражнения и не дотам задоволителното изпълняване на курсовите задачи. И 7 шестици за да измият срама. В крайна сметка всичко приключи с “страшни преподаватели (повечето от тях) и колеги имам” и “от другия семестър съм по-редовен и трудолюбив”. И се отдавам на малко почивка

П.п. София Филм Фест! На 28-ми ще излезе програмата, а на 6-ти март е откриването. I’m so there

Просто гледайте това. Няма да пиша нищо за филма.

Цък
Открих 60 от 100-те и няколко известни хора на картинката. В последните дни беше голяма мания да ги открия всичките, но и това ще стане някой ден. Просто за азиатците трябва да търся рисунки и да ги сравнявам.

Това е песен на Talking Heads, по която бях ужасно забил преди около половин година. Но не за това ще е това първо или втори ентри тук. От началото на годината пръснах доста пари за книги, но малко от тях прочетох и сега купчето заплашително се накланя. Оправдавах се със сесията, но тя почти приключи. Пък и вече искам да си взема още много книги, но дали ще се намери време и за тях е друг въпрос. Прилагам списък с книгите с листчета между страниците, като се надявам в следващите два месеца да съм изчел всичките, разбира се, пак с цената на социални контакти и може би лекции:

Звезден прах - Нийл Геймън
Моби Дик - Херман Мелвил
Планетата на маймуните - Пиер Бул
Пиеси - Антон Чехов
Татко Мумин и морето - Туве Янсон
Цилиндърът на Магьосника - Туве Янсон
Пяната на дните - Борис Виан
Цар Плъх - Джеймс Клавел

Yes, sir, it is