Hats off to Roy Harper

от Нийл Геймън

Този ден летящите чинии се приземиха. Стотици, златисти,
безшумни, спускащи се от небето като огромни снежинки.
И хората от Земята стояха и гледаха как се спускат.
Чакаха с пресъхнали уста да разберат какво ще излезе отвътре.
И никой не знаеше дали ще сме тук и утре.
Но ти не им обърна внимание, защото…

Този ден, денят, в който дойдоха летящите чинии, по някакво съвпадение
беше денят, в който гробовете пуснаха мъртвите,
и зомбитата си пробиха път през меката земя,
и изригнаха, поеха с тромава походка и тъп поглед, като машини,
и тръгнаха към нас, живите, и ние се разпищяхме и побегнахме.
Но ти и на това не обърна внимание, защото…

В деня на летящите чинии, който беше и денят на зомбитата, беше и
Рагнарок, и телевизионните екрани ни показаха
кораб, построен от нокти на мъртъвци, змия, вълк
всичките по-големи, отколкото побира съзнанието
и операторът не успя
да се отдръпне достатъчно и тогава Боговете излязоха.
Но ти не ги видя, защото…

В деня на чиниите-зомбитата-битката на боговете настана потоп
и всички бидохме погълнати от джинове и духове,
които ни предлагаха желания и чудеса, и вечности,
и чар, и мъдрост, и истински смели сърца, и гърнета със злато,
докато великани и пчели убийци вилнееха по земята.
Но ти изобщо не разбра, защото…

Този ден беше денят на летящите чинии, денят на зомбитата,
денят на Рагнарок и на феите,
денят, в който дойдоха жестоки виелици
и снегове, и градовете се превърнаха в кристал,
денят, в който растителността измря,
пластмасите се разтопиха, денят, в който
компютрите се обърнаха срещу нас, а екраните им ни казваха,
че трябва да им се подчиним, денят, в който
ангели, поркани и залитащи, излязоха от баровете
и всички камбани в Лондон зазвъняха, денят, в който
животните ни проговориха на асирийски, денят на Йети,
денят на плющящите мантии и
денят на Машината на времето.
Но ти не забеляза нищо, защото
си стоеше в стаята и не правеше нищо, даже не четеше всъщност,
и само се взираше в телефона и се
чудеше дали ще ти се обадя.